Народен театър Иван Вазов

Едва ли би могло да се избере по-подходящо място от центъра на София за храма на Мелпомена – Народния театър „Иван Вазов”. Летоброенето на Народния театър е 1904 година, когато драматичната трупа „Сълза и смях” приема името „Български народен театър“. Шест години преди това с решение на Народното събрание се създава фонд за събиране на средства за построяване на театрална сграда. Проектирането й е поверено на виенските архитекти Х. Хелмер и Ф. Фелнер. Откриването на новопостроената сграда става на 3 януари 1907 г. Към основоположниците на трупата принадлежат актьорите Васил Кирков, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Христо Ганчев, Атанас Кирчев, Вера Игнатиева, Златина Недева, Иван Попов, Гено Киров, Елена Снежина и др. През 1923 г. на сцената избухва пожар, който се прехвърля и в зрителната зала и унищожава цялата сграда. Тя е възстановена през 1929 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер в стил неокласицизъм. Тъй като възстановяването на сградата след тежките поражения от бомбандировките през Втората световна война става твърде набързо, от 1972 г. до 1975 г. е извършена основна реконструкция под ръководството на арх. Иван Томов и художника Дечко Узунов.

Сега Народният театър „Иван Вазов“ има три сцени – голяма зала с 800 места, камерна зала със 120 места и сцена на четвъртия етаж, която приема 70 зрители. На тези сцени се изявяват най-добрите актьори, които всяка вечер доказват колко справедливо е определението на Народния театър като „първата сцена на България“.