Деветашката пещера

На 16 км северно от Ловеч, до с. Деветаки, на десния бряг на река Осъм е разположена Деветашката пещера -  една от най-големите в България. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, а височината – 60 м. В миналото пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол.

Деветашката пещера е недвижима културна ценност с национално значение, природна забележителност и защитена територия. Добрите условия за живот, които предлага пещерата - големи размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана, в съседство с извори и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност - привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. Следи от човешко присъствие има още от старокаменната епоха - около 70 000 г. пр. Хр. Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха - V хилядолетие пр. Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Деветашката пещера е населявана и през бронзовата, желязната и римската епохи. 

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с биоразнообразието си. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи. Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи – EUROBATS.

Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници със заповед на Министъра на околната среда и водите е въведен пропускателен режим в двете галерии на пещерата. Водната галерия се затваря за посетители в периода 1 ноември – 1 април, а сухата галерия – в периода 25 май – 31 юли. Светлата част на пещерата е отворена за посетители целогодишно.


Гурме