Културният туризъм ни превръща в целогодишна дестинация

Можем да кажем, че 2017 година беше година на културния туризъм в градска историческа среда. И този феномен стана възможен благодарение на нискотарифните авиокомпании, които доведоха над 1,1 милиона туристи допълнително у нас. Така че увеличението в параметър туризъм не се дължи на 2-процентното увеличение в частта летен морски туризъм, а на увеличението на културен туризъм в градска историческа среда. Ако се развиваме в тази посока, можем да привличаме туристи и в месеците януари, февруари, март и април, както и през октомври и ноември, каквито не сме имали досега. А и през самия летен сезон ще имаме туристи, които ще идват у нас не с цел море, а заради културното ни наследство. Най-много туристи пристигат от съседните дестинации - Румъния и Гърция -  над милион посещения годишно. Но като продължителност на престоя непобедими са германците, които реализират около 800 пътувания годишно с престой от 7,3 дни. В същото време изключително важни са туристите от Русия, които са около 560 000 годишно, от Великобритания - 220 000 годишно. Разбира се няма кой да замени българския турист. Прави впечатление, че българинът вече пътува доста по-често, но за по-кратко. Засилиха се уикенд пътуванията. От началото на годината до края на декември имаме над 17 милион пътувания на сънародници. Общо взето, пътуващите с цел туризъм българи са 2,5 пъти повече от чужденците, които посещават страната ни.

Като цяло 2018 година се очертава отново да е много успешна. Причината е, че тази година имаме европейско председателство, което направи една безпрецедентна реклама на България. Всеки ден около 100 европейски издания споменават България. Трябва да отчетем положителните отзиви в чуждата преса. В същото време интерес към започналите международни изложения показват 14% ръст на интереса към България. Все още не са реализирани като записвания, но се очаква да бъдат потвърдени до края на месец май. Бих казал, че зимният туристически сезон върви напълно нормално. Започна много силно по коледните и новогодишните празници. В началото на годината поради липсата на сняг имаше спад от близо 30% по отношение на записванията. Сега обаче условията показват, че ще изпълним очакванията си и ще има около 80 000 посещения на чужденци у нас с цел ски и сноуборд туризъм. За целия период до април прогнозите са за 1,7 милиона чужденци, които ще посетят страната ни, като най-големият дял ще е свързан отново с културен туризъм в градска историческа среда и деловия туризъм заради председателството ни. 

Началото на годината е обещаващо и за развитие на фестивалния туризъм. Очакваме над 560 фестивала в различни места в страната. Фестивалът „Сурва“ събра 7500 участници и показа, че спокойно може да се конкурира с купата по сноуборд в Банско, която за същото време събра 4500 посетители. Дошлите от чужбина специално за фестивала са около 400 души. Изводът е, че трябва да развиваме подобни инициативи, за да се превърнем в дестинация за целогодишен културен туризъм. Ако си спомняте, преди години този фестивал започна доста скромно като инициатива, никой не е очаквал, че ще се превърне в такава грандиозна проява. Причината е, че използваме традиционен продукт, което е ключово за развитието на туризма в постмодерните времена. Видяхме, че изкуствено наложените прояви не са печеливши. Важното е да са автентични. Фестивалът „Сурва“ е доказателство, че когато имаме традиционен продукт в традиционна среда, няма нищо по-добро от това. Сега през зимата се търсят продукти, свързани най-вече с балнео, СПА и Уелнес, предлагани в курортите в цялата страна. Най-търсени са  Велинград, Хисаря, Поморие, Сандански, Девин, Св.св. Константин и Елена и други, които предлагат топли минерални води. 

През годината на дневен ред отново ще бъде проблемът с дефицита на кадри, особено по Черноморието. Очертава се това да е перманентен проблем. През 2017-та собствениците на хотели, които не са от световен бранд по Черноморието и в зимните курорти, наемаха персонал с чуждестранни работници от Украйна и Молдова, защото заплащането на труда при тях струва 250€. Тези работници са предпочитани за хотели, които предлагат услугата ол инклузив, а за съжаление тя става все по некачествена с всяка изминала година и отдръпва туристите от повторна визита. За бранша предлагането на тази работна ръка не решава проблема, а го задълбочава. Тези служители са адаптивни на по-ниски позиции, като портиери, камериери, сервитьори, помощници студена кухня. Дилян Борисов посочва, че „друг основен проблем в този бранш е осигуряването на служителите, което все още на много места не е върху нетната заплата, тоест съществува така наречената втора каса. Относно афишираната заплата от 4000 лв. на мениджърите, много малко ГМ на хотели и комплекси получават тази заплата и малко над нея, както по Черноморието, така и по зимните ни курорти. Оперативните мениджъри на отдели варират между 1200 лв.-2400 лв., като са осигурени на най-ниската ставка за управител отдел в хотел според законодателството, в най-добрия случай. Асистентите и супервайзорите варират от 800 до 1200лв, като в структурите на отделите те са мираж. Стигнахме и до редовия персонал, като на много места през сезона, ако обектът е целогодишен, работната седмица е 6/1. Нека да отбележим и факта, че голям процент от тези служители са роми и помаци от околните райони. Камериерки: 500-650 лв. Сервитьори: 550-700 лв. Бармани: 600-800 лв. Студена и топла кухня: 600-700 лв. Миячки предимно от ромски произход: 500-550 лв. Всичко това говори, че заплащането на българските кадри не се покачва, а остава на същото ниво, а проблемът с кадрите се задълбочава, като собствениците на хотели не работят в посока увеличаване на заплатите, обучение на персонала и устойчива политика за израстване в компанията, а работят на принципа да избутаме сезона и тази година. С всяка изминала година интереса към този бранш намалява поради факта, че заплащането е недостойно за труд, който се изисква” . Цитирам този текст, за да изпълня желанието да се предоставя адекватна информация. В същото време трябва да отбележа, че заплатите на мениджърите достигнаха 4000 лева, а тези на персонала в хотели, които предлагат услуги 4 и 5 звезди, надхвърлят 1100 лева. Така че туризмът се бори с въпроса за кадрите в две направления - с увеличаване на заплащането и с преминаването към целогодишна работа и заплащане. През май 2016 г.  се създаде Междуведомствения съвет за кадрите в туризма, като се подчерта, че само с добре обучен персонал може да се повиши качеството на туристическите услуги, а с това и конкурентоспособността на целия отрасъл. В Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) и Националния борд по туризъм (НБТ) се постави въпроса за заплащането като ключов фактор за справяне с кадровия проблем. Ниското заплащане се оказа следствие от погрешна икономическа стратегия. Тя доведе до нискобюджетен продукт, който не може да гарантира устойчивост. Това се вижда и сега, в зимния туризъм. Част от проблемите на Банско са генерирани от ниска заетост на легловата база. При близо 22 000 легла заетостта е 4500 посетители.