Туризъм – бъдеще време в миналото

Още царете в древен Шумер документират своите постижения в изграждането на крайпътни станции за пътешественици

Кликвате в някоя търсачка и до търсения от вас обект се появяват лъскави реклами на слънчеви курорти и изгодни цени. Травъл влогъри, въоръжени с GoPro, ви заливат с фантастични гледки от екзотични дестинации. Ако напуснете мястото си пред телевизора по време на рекламите, може да пропуснете най-новите оферти на туристическите агенции, които ще ви отведат до най-далечните краища на света. Вървите по пътя за работата си, а край вас, на билбордите, красавици държат самолетни билети на уникално ниски цени и ви подканват да сбъднете приказките на Шехерзада.

Да, такава е туристическата индустрия днес – навсякъде около нас, завладяваща, цветна, и изкусителна. Но винаги ли е било така? Къде са корените на туризма? Има ли той минало или е продукт на Новото време?

Вероятно си мислите, че ще се върнем назад 50 или най-много 100 години, за да потърсим кога у човека се е зародило желанието да пътува, за да отдъхне от ежедневието и да прекара приятно времето си. Не. Думата „турист“ се използва за пръв път още през 1772 г., а „туризъм“– през 1811 г. Етимологията тръгва от староанглийското tour, през старофренски, та чак до старогръцкото tornos. Но желанието да се пътува, за да се видят нови земи, да се придобият нови знания, да се опознаят нови култури и езици, регистрираме далеч назад във времето. Още царете в  древен Шумер отразяват в документи своите постижения в изграждането на пътища и крайпътни станции за пътешественици. Свидетелства за пътувания с цел развлечение има в Египет, от около 1500 г. пр.Хр. Такива възможности са имали единствено висшите кръгове в обществото. През годините по-нататък туризмът остава привилегия на богатите. В Римската република от около 500 г. пр.Хр вече има развити „СПА курорти“ – бани край минерални извори и крайбрежни курортни селища. Първият „пътеводител“ в историята на човечеството –„Описание на Елада“ – е  дело на древногръцкия писател и пътешественик Павзаний (110–189 г. сл.Хр.). В древен Китай благородниците редовно пътуват до планината Тайшан и до останалите от Петте велики планини. Множеството арабски пътешественици дават ценни сведения за икономическата география на местата, които посещават. Описанията на Ибн Фадлан, Ибн Руста, Ибн Хурдадбех – да изредим само някои от тях - са единствените източници на информация за развитието на отделни селища по света.

През Средновековието „бум“ бележи поклонничеството – пътувания до свети места за морално и духовно пречистване. Традиции в поклонничеството има в основните религии на земята – християнство, будизъм и ислям. Пречистване вече търсят и нисшите слоеве на населението, а поклонничеството влиза в литературата. „Кентърбърийските разкази” на Чосър, описанията на Петрарка и множеството пътеписи на китайски религиозни и светски автори отразяват пътуването като практика и дори критикуват липсата на любознателност.

Голямата обиколка или т.нар. Grand Tour може да се разглежда като едно от проявленията на туризма в съвременния му смисъл.  Тази обиколка на Европа – особено из Германия и Италия, става популярна след буржоазните среди в Европа, най-вече сред младите благородници. През 1624 г. такова пътуване прави Владислав IV Ваза, младият принц на Полша, който внася силен образователен елемент в него. Наред с впечатленията му от множеството държави в Западна Европа, неговото пътуване се смята за първото представяне или по-скоро популяризиране на италианската опера в тогавашната Полско-литовска държава.

С навлизането на железницата и развитието на корабоплаването  Голямата обиколка се превръща в „топ“ образователен маршрут и вече включва млади благородници от Острова, земевладелци, заможни представители на средната класа от Америка, Южна Африка и други презокеански територии, които пътуват из Континента. Сред тях са католици и протестанти, студенти и търговци.

Поставянето на началото на пътуванията за удоволствие, или leisure tourism, може да се припише на британците: Великобритания е първата държава, която по времето на Индустриалната революция рекламира възможността да се пътува за удоволствие и почивка сред многобройната средна класа, заета в индустрията. Магнати, фабриканти и търговци започват активно да пътуват заедно със семействата си. Така през 1758 г. се ражда първата пътническа агенция - Cox&Kings. И днес британските корени на тази нова индустрия може да се открият в имената на курорти, пешеходни булеварди, хотелски вериги на Стария континент: т.нар. Английска крайбрежна улица  в Ница, хотел „Бристъл“, „Карлтън“, „Маждестик“ и пр.

Световноизвестен пионер в туристическата индустрия е Томас Кук, който през 1841 г. организира еднодневно, 11-километрово пътуване с железница на група активисти, за което им събира такса за транспорт и храна. В последствие такива екскурзии започват да се организират не само за членове на местни британски дружества, но и за ученици и възрастни хора. Те излизат и извън границите на Великобритания – стигат до Швейцария, Италия, Египет и САЩ. С течение на времето агенция „Томас Кук и Синове“ започва да предлага ваучери за храна и хотелско настаняване в хотели в списъка на агенцията. В тези години и България се приобщава към голямото семейство на масовия туризъм. През 1895 г. Алеко Константинов поставя основите на организирания туризъм и създава първото туристическо дружество.

За къде без британците, когато става дума за круизен туризъм? Първият круиз е организиран през 1844 г. от британската компания Пенинсулар енд Ориентал Стийм Навигейшън. Пътуванията по море са от Саутхемптън до Гибралтар, Малта и Атина. Не изостават и германците с кораба „Аугуста Виктория“ на бизнесмена Алберт Балин, който плава от Хамбург до дестинации в Средиземно море.

Люлката на зимния туризъм е твърдо на Континента. През 60-те години на ХIX в. швейцарският хотелиер Йохан Бадру кани британски гости, които през лятото са отседнали в хотела му в Сен Мориц, да се върнат за почивка през зимата. Постепенно ваканциите през зимата се превръщат в тенденция за Швейцария, но едва през 70-те години на ХХ в. зимният туризъм взема превес над летния. Интересното е, че и днес голяма част от туристите, гостуващи в зимните курорти, не са скиори.

Крайморските почивки представляват далеч „по-старо“ направление – Хейлигендам на брега на Балтийско море се смята за най-стария крайморски курорт. Сред утвърдените във времето дестинации се нареждат също така Остенде в Белгия, Довил във Франция и Таормина в Италия, а американците си имат своя Лонг Айлънд и Атлантик сити. В средата на ХХ в. испанското икономическо „чудо“ превръща средиземноморския регион в най-масовата дестинация за летни почивки.

Днес туризмът отговаря на всякакви пристрастия и предпочитания на хората – еко- и селски, здравен, кулинарен, винен, поклоннически, образователен, културен, конгресен и много други. Наред с популярните, се практикуват и други, повече или по-малко странни видове туризъм, като напр. гето туризъм, при който се обикалят гетата в различни държави в търсене на спецификата на рап музиката; т.нар. тъмен или черен туризъм и военен туризъм,  при които се посещават бойни полета и места на масов геноцид, като концентрационни лагери; туризъм на обречените или туризъм на последната възможност  – до места, за които се смята, че са застрашени или обречени от гледна точка на околната среда. Такива локации са връх Килиманджаро, Големият бариерен риф, топящите се ледници край Патагония и др.; туризъм, свързан с поп-културата, като напр. посещения на имението „Грейсланд“ на Елвис Пресли или гроба на Джим Морисън в гробището „Пер Лашез“ в Париж, местата на заснемане на легендарни филми като „Междузвездни войни“, „Игра на тронове“ и много други. Много популярен сред младежите по света е доброволческият туризъм, при който те се грижат за хора в бедни и изостанали райони, както и застрашени животински видове. Специалисти очакват, че в следващите 20 години ще преживеем бум на космическия туризъм.

„Цялата прелест на миналото е, че е минало“, казва Оскар Уайлд. Но независимо дали е на земята или в космоса, човекът носи със себе си откривателския дух. Стремежът ни да търсим и проникваме в забравени, нови или непознати места, култури и светове, не е отслабнал никога. Затова и туризмът запазва своята прелест – в минало, сегашно и бъдеще време.