Старо Стефаново

Разположено в полите на централен Предбалкан, при надморска височина от 700 м., заобиколено от високи ридове, вековни букови гори и просторни поляни, с. Старо Стефаново е истински оазис на красота, тишина и спокойствие. На 27 октомври 1982 г. Старо Стефаново  е обявено за Архитектурен резерват и 96 обекта в него са определени за паметници на културата. Всичко това предопределя нова насока за развитие на селото - развитието на културно-познавателния и селски туризъм в автентична атмосфера от времето на Възраждането. Селото се превръща и в снимачна площадка на любими български филми ("Юдино желязо" - 1989г.; "Панчо и талъсъмите" - 1990г.; "Кладеницът" - 1991г.; "Хайка за вълци" - 2000г. и др. ), а местните жители активно участват с реквизит и като статисти. Много от старите къщи са реставрирани и използвани като вили.

Сред тукашните забележителности фигурира изграденият с подръчни средства малък параклис на св. Николай, където доскоро е растял 1300 годишен цер, изгорен от мълния. През 1978 г. за паметник на културата е обявена църквата „Рождество на Пресвета Богородица”, построена в периода 1880 – 1882 г. в двора на Иванаки Йонков – Кюркчията. Сама по себе си тя представлява архитектурен шедьовър - кръстокуполна трикорабна базилика с просторен, широк нартекс и масивна каменна снага, със здрави колони по средата и сводести прозорци. Църковният празник е на 8 септември, когато в селото се прави и събор.

В двора на църквата по стар български обичай през 1906 г. е построено училището "Стефан Пашев", затворило отдавна врати. В непосредствена близост до църквата може да видите паметник на загиналите във войните за национално обединение жители от с. Стефаново, както и отдавна замлъкнало оръдие "ЗИС 3" от Втората световна война.

Не пропускайте да видите и творенията на ловешкия майстор Марин Христов: Селската чешма от 1830 г. и Поповото мостче от 1836 г.